Тази статия ще е голям хаос, усещам. Но ще е най-честната досега.
И аз като всички винаги пиша от “wanna-be” себе си.
Хората даже започваха да го харесват. Аз също.
Само да не чувствах, че лъжа и всичко щеше да е супер.
На другите не им пречи да ги лъжа. Не им пречи и да се лъжат един друг.
Само на мен явно ми пречи. Затова и не пишех.
Цяла година търся как да излъжа. Как да съм безгрижен и позитивен.
Пък толкова ми се искаше да мога.
Исках да пиша за мода, за лайфстайл, за музика.
Само че какво знам аз, за да пиша на хората?
Знам само, че нищо не знам. И това не ме прави Сократ, колкото и да ми се щеше.
Останалите и това не знаят, но не е ли по-добре да не знаеш?
Проблемът е, че като разбереш, не можеш да забравиш 🙂
Тази усмивка я сложих за по-позитивно.
Нещата, които наистина ме вълнуват, никой не ги споделя във фейсбук.
Само аз ли си ги мисля?
Кой съм аз? Какво искам? В какво вярвам? Нещо зависи ли от мен? Какъв е смисълът? Защо съм обграден от хора, а се чувствам самотен? Защо знам какво трябва да правя, а не го правя? Защо хората ме дразнят и ги обичам едновременно? Защо искам да ме харесват и мразя това, че искам? Как да се забавлявам в живота, без да го пропилявам? Защо единствено се развивам, а все едно се въртя в кръг, като хостовете в West World?
Доста неща за питане. И то от тия, по които Юли Тонкин няма 7 техники и уебинар.
Ако ги постна във фейсбук, някой ще викне линейка.
Само че депресията я минах през 2015. Просто въпросите останаха
Това го пише истинското ми себе си. Осъзнавам, че не е толкова “вдъхновяващо”
Щеше ми се да съм по-глупав, за да не ме занимават такива въпроси.
Или по-умен, за да не ме сдухват
Месеци наред търсех начин да го кажа, така че да става за шерване. Едно по-позитивно такова.
Но защо ми е важно да става за шерване? За да видя, че хората ме харесват?
Защо искам да ме харесват? Защото не се харесвам аз?
Как да се харесам сам? И как сам да харесаш себе си. Все едно да си ухапеш зъбите
В момента съм сигурен, че ми липсва търпение, постоянство, фокус.
След тях други липси ли ме чакат?
Чувствам се като Алиса в страната на чудесата. Уплашен и любопитен. Самотен и част от нещо голямо. Безсилен и способен на подвизи.
Нямам нито един отговор. Само много въпроси.
Ако не съм сам в тези си мисли, и ти не си сам.
Звучи като добро начало.
J.