Обичам такива месеци като последния.

Нищо не се получава. Греда. Кръгла нула.

С каквото и да се захвана, зациклям. Работата не върви. Уморен съм. И стресиран. Напоследък почти не съм писал. Креативността ми стърже по дъното. Колата ми нон-стоп е на ремонт. Имам чувството, че никой не ме разбира.

Но това наистина ме радва, защото доказва една теория, която много исках да тествам: Че нищо не работи, когато съм прекалено загрижен за самия себе си. А съм тук, на Земята, за нещо повече от това да се тревожа как съм.

Първо, аз съм блогър, пиша за да помагам на хората и да ги вдъхновявам.

Второ, аз съм предприемач. Правя аксесоари, за да могат момчета като мен да се чувства по-различни и самоуверени.

Трето, аз съм маркетолог. Споделям това, което знам за брандирането, продажбите, социалните медии и т.н., защото искам и други като мен и теб да направят нещо свое и да спечелят обратно свободата си.

Но напоследък мисля само за бизнеса си, за плановете си, за работата си. Престанах да давам и вселената престана да ми дава. Макар да знам, че животът дава на даващите и взима от взимащите.

Сигурен съм, че в момента, в който преместя фокуса си от себе си върху това да съм полезен за околните, всичко ще се промени.

Надявам се вътрешната ми борба да те накара да се запиташ сам същите тези въпроси:

  1. Щастлив ли си в момента?
  2. Ако не си, ще позная ли, ако предположа, че напоследък си прекалено самовглъбен и угрижен за самия себе си?
  3. А какво ще стане, ако вместо да се тревожиш за себе си, не правиш онова, в което те бива най-много и не го дадеш щедро на света, без да очакваш нищо в замяна? Интересно какво ще се случи…

Published by

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *