Щом четеш това, явно първата част на статията ти е харесала🙂 Следи блога за останалите части от поредицата. А сега да преминем на втория принцип, на който се базира втория живот, който живея:

НЕСИГУРНОСТТА Е НЕЩО ПРЕКРАСНО

ЗАЩО:

Звучи радикално, но замисли се…

Единственото сигурно нещо,ама 1000000000% сигурно, е че ще умреш. Тъжно, но факт. Смъртта = сигурност. Сега ще ти се стори крайно, но в моментът, в който се почувстваш напълно сигурен/а, започваш да умираш. Защо мислиш, че хората по цял живот се опитват да качат Еверест и две седмици, след като го направят хукват да катерят нови чукари?

Животът никога не спира. Когато спреш, започваш да увяхваш. Една празна къща се руши много по-бързо, отколкото пълната. Самолетът, който лети редовно ръждясва и остарява много по-бавно. Нямаш дори сигурността, че това преди малко не е било последното ти ядене. Или, че не си чул за последно майка си.

И ако смъртта = сигурност, логично е всичко несигурно да те кара да се чувстваш жив. Единственият начин да живееш е да търсиш несигурността.

Звучи като пропаганда, но замисли се… Любовта е несигурна – никога не знаеш дали ще отвърнат на чувствата ти. Приятелството е несигурно – винаги може да те предадат. Излизането с приятели е несигурно – винаги рискуваш сутринта да ти е лошо, да се натровиш с фалшив Феймъс Граус или да те бият. По някои места последното клони към сигурност. Дори мачът довечера или финалът на Евровизия (каквото там те вълнува) не са сигурни. Ако знаеш 100% кой ще спечели, нямаше да ти е интересно да го гледаш, нали?

Какво се оказва? От несигурността идва всичко красиво и магическо: любовта, креативността, приятелството, вълнението, радостта. Не е ли сбъркан света? Стремим се по всякакъв начин да търсим сигурност (финансова, в отношенията, в любовта), вместо да приемем живота какъвто е и да му се наслаждаваме.

Започни да узряваш за тази идея и ще видиш как зоната ти на комфорт ще започне да нараства всеки изминал ден. Ще започнеш да се забавляваш, да се усмихваш, да виждаш света по различен начин.

КАК ДА ГО ПРИЛОЖИШ:

Прегърни несигурността. Това не е клише. Не знаеш дали утре ще се събудиш и точно затова си струва да извадиш максимума от този ден. Няма лоши дни, има само пропилени.

Разбира се, може да изчакаш 30 години и тогава да приемеш, че сигурност няма, но това е прекрасно. И съответно, да започнеш да живееш живота си истински. На 50 или 70.

Признай си – ти не искаш сигурност. Искаш преживявания. Искаш вълнения. Искаш да обичаш и да те обичат. Искаш да оставиш след себе си хиляди, които да помнят името и делата ти.

ОТКЪДЕ ЗНАЯ:

Една вечер си легнах и не можах да заспя. В крайна сметка задремах за около час, но на сутринта бях като пребит. На следващият ден не спах изобщо. Това продължи 5 месеца, 4 от които взимах приспивателни. Най-сигурното нещо в живота ми – че колкото и да е бил гаден денят ми, вечер ще заспя и ще се събудя с нови сили – вече го нямаше. Това беше само една от страните на депресията ми. Не можех също да се храня (сигурно, нали?), да работя (всеки можел) и да общувам с други хора (даденост). Бях напълно уверен, че умирам, но не щеш ли – възстанових се напълно (скоро ще ти разкажа как).

И знаеш ли? Не съжалявам ни най-малко. Животът знае през какво да те прекара, за да те направи човекът, който трябва да станеш. Тогава, естествено, съжалявах. Не ми се живееше. Но точно заради този ужасен период сега всяка сутрин благодаря на Бог, че съм успял да поспя. Всеки ден съм благодарен, че имам работа. Наслаждавам се на всеки момент, прекаран с приятели; на всяка хапка, която слагам в устата си.

Казват, че човек не започва да живее, докато не му се е искало да умре – при мен поне беше така:) Но при теб няма нужда да бъде. Достатъчно е да се замислиш дали си щастлив/а и ако отговорът е не – да опиташ да промениш нещата. Започни с 2-та принципа в последните две статии.

Ако те двата са те накарали да се замислиш, значи и третата част от тази серия ще ти хареса🙂

J.

Published by

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *