Очите ни не просто наблюдават и регистрират реалността. Те проектират нашата реалност.

Ако си попадал/а на статията ми за автопилота, знаеш че има един режим, в който всичко в живота ти сякаш се нарежда по най-добрия начин от само себе си. Но за да стигнеш дотам, трябва да положиш малко усилия. Когато животът ти се е запътил в грешна или неясна посока, ще се наложи временно да минеш на ръчно управление, за да го насочиш в правилната, преди отново да включиш на автопилот. А да минеш на “ръчно” значи две неща:

1) Временно да не вярваш на всичко, което ти казва мозъкът.

ТОВА, ЧЕ ГО МИСЛИШ НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ Е ВЯРНО.

Мозъкът пести енергия. Избира най-малкия път на съпротивление. Най-лесно му е да си мисли, че си неудачник, в нищо не те бива, парите никога не ти стигат, обграден си от хора под нивото ти и т.н… Ако вече си се убедил вътрешно в някое от тези неща, той им вярва сляпо, защото всяко ново вярване значи да изразходва много повече енергия. Mозъкът формира едва 2% от телесната ни маса, а консумира 20% от енергията на тялото. 20% от цялата храна, вода, кислород и витамини, които приемаш отиват да захранват и охлаждат процесора ти.

2) Да убедиш мозъка си в правилните неща.

Звучи трудно, но само ако не знаеш как действа той:

Мозъкът се дели на съзнание и подсъзнание. Съзнанието е активната ти мисъл, с която взимаш рационални и осъзнати (от там съзнание) решения. Съзнанието използва <10% от потенциала на мозъка ти. Чувал си как хората не използваме пълния потенциал на мозъка си, нали? Ето го в действие.

Подсъзнанието от друга страна е много по-силният от двата процесора (останалите >90% от капацитета ти). То прави хиляди изчисления в секунда – регистрира всичко, което се случва около нас; пази и организира всичките ни спомени и знания; управлява това как се чувстваме, какви емоции изпитваме, как се възприемаме сами. Ако подсъзнанието ти вярва, че си уверен, здрав, успешен и забавен човек, никой и нищо на света не може да те убеди в обратното.

ОК. След като се съгласихме, че подсъзнанието практически управлява живота ни, остава да видим как да му “вкараме” правилните вярвания за нас самите, така че да го управлява в желаната от нас посока.

И ето какво съм открил аз за себе си, след 20 години четене, слушане и експерименти: Подсъзнанието е удивително мощен, но много прост инструмент.

а) То не говори български / английски. Говори ни единствено чрез вътрешния ни глас – нашата интуиция. Колкото по-спокойни и отпуснати сме, толкова по-добре чуваме този вътрешен глас.

б) То не разбира български / английски. Единственият начин да му кажем (и да го убедим) в нещо е чрез картини, усещания, емоции. Или с други думи, чрез ВИЗУАЛИАЦИЯ. Визуализацията предполага да си представим, че това, от което имаме нужда, е абсолютна реалност. Да си го представим в сегашно време и да го усетим напълно с всичките си сетива, до последния детайл. За целта използваме въображението си.

 

ЗАЩО ВИЗУАЛИЗАЦИТЕ РАБОТЯТ?

milanoff.com why

На много от нас да се самоубеждаваш в нещо им се струва пълна загуба на време, но само защото не разбират логиката зад него. Не е достатъчно да си повтаряш наум “Аз съм самоуверен човек”, както се шегуват по филмите. Трябва да си представиш какво е усещането да си самоуверен. Каква е стойката ти, как звучи гласът ти, какво е присъствието ти в стаята, каква енергия излъчваш. И не само – с какви хора се събираш, как те възприемат те, как това самочувствие ти помага да си по-добър в работата и личния си живот, как те кара да се обличаш и да се държиш. С кого споделяш времето си, какво правите заедно, къде ходите, какво ядете, какво чувате и виждате, за какво си говорите. Сигурно схващаш идеята. Ето и причината:

Подсъзнанието ти няма очи.

То не прави никаква разлика между реалност и нещо, което си представяш наистина ярко и детайлно (ангажирайки всичките си 5 сетива). За него то е реалност, макар и да си го преживял наум. Тази техника на самоубеждение (визуализацията) е най-силното оръжие, с който разполагаш. Не мога да го болдна достатъчно, за да натъртя колко е важно последното изречение. Тя може да те направи човекът, който винаги си мечтал да бъдеш в рамките на по-малко от месец.

Но може би ти се струва глупаво да се самоубеждаваш в нещо, което не е реалност? Примерно, че си наистина самоуверен/а… Тогава има нужда да преговорим нещата отново:

  1. Няма значение, че (още) не е реалност. Реалността е това, в което подсъзнанието ти вярва.
  2. Подсъзнанието ти е хиляди пъти по-мощно от съзнанието. Ако убедиш него, че нещо е факт, съзнанието ще започне също да го вярва и да търси начини да го демонстрира.
  3. Дори съзнанието ти да го отхвърля, подсъзнанието не знае. То не чува противоречието, защото не разбира български:)
  4. Достатъчно е да си постоянен с визуализациите. IT’S A NUMBERS GAME. Ако по-често и фокусирано се самоубеждаваш в това колко си самоуверен/а, отколкото в обратното, в крайна сметка самоувереността ще надделее.

Но внимавай: Грешните визуализации ще те доведат до грешните резулатати. Не се замисляме, че често си визулираме неща, които са в наша вреда.

Ако постоянно си представяш как ще се провалиш на презентацията, как хората ще ти се смеят, как никой не ти вярва и не те слуша, как никога няма да имаш достатъчно пари, ти даваш на подсъзнанието си храна да работи срещу самия теб. Де факто, визуализираш на езика на подсъзнанието си (с емоции, усещания, притеснение, ясни картини) как нищо не става от теб. То, съответно, ще ти повярва и ще търси всяко възможно доказателство, за да ти го напомня. Не те повишават? Разбира се, нали нищо не става от теб. Нямаш гадже? Естествено, кой ще хареса човек като теб. Така поне разсъждава подсъзнанието ни и виновните сме ние.

Затова, спри. А за да спреш, достатъчно е да се замислиш дали не си визуализираш често нещата, от които се страхуваш и които не харесваш у себе си. Времето, в което използваш въображението си трябва да е 100% конструктивно и насочено в положителна посока – да работи в твоя полза, не в твоя вреда.

АМИ ПОСЛЕ?

Когато убедиш подсъзнанието си в правилните неща за себе си, можеш отново да оставиш нещата на автопилот. Мозъкът винаги ще избира пътят на най-малко съпротивление, но този път най-лесно ще му бъде да си мисли, че си страхотен човек – красив, добър, самоуверен, успешен, достоен и харизматичен.

Не забравяй – без значение дали вярваш, че ще успееш или знаеш, че те чака провал – си прав/а.

 

ЕКСПЕРИМЕНТЪТ

milanoff.com basketball

В опит да докажат силата на подсъзнанието и на споменатите горе визуализации,  психолози в САЩ събират баскетболисти на сходно ниво и ги разделят на три групи. Карат всяка от групите да стреля от тройката по 100 пъти и броят колко коша са вкарали. След това дават на трите групи три различни задачи:

Първите трябва да тренират стрелба от тройката цяла седмица. След една седмица ще измерят как са се променили резултатите им.

Вторите трябва да си представят (визуализират), че стрелят от тройката цяла седмица. Но наистина детайлно – какво е усещането на топката в ръцете им, дали им е топло, какъв е шумът от маратонките им по паркета, как от тях се стича пот, откъде влиза лек вятър през прозореца, какво чуват от улицата до залата и т.н.

Третите трябва да си почиват цяла седмица, съответно да не тренират.

Резултатите на първите и третите няма да те учудят. След седмица всеки от играчите в първата група бил подобрил стрелбата си от тройката. Тези от третата съответно изгубили част от формата си и влошили стрелбата. Вторите обаче, са интересният случай. Никой от тях не бил пипал топка цяла седмица, а всеки един без изключение стрелял по-добре.

Случайност? Едва ли… Този прост експеримент е доказателство, че стига да можеш да си представиш нещо “от-до”, за мозъка ти все едно то се е случило. Някои от най-успешните спортисти, музиканти и танцьори на нашето време споделят, че винаги, когато не могат да тренират в залата, го правят наум. Така никога не се налага да пропускат тренировка. Още по-хубаво – така могат да тренират по-често, защото умът е по-бърз от тялото. За времето, в което ще упражнят веднъж хореографията си, въображението им може да я проиграе наум 10 или 15 пъти.

 

КАКВО РАЗБИРАМ АЗ

Ако не попадаш за първи път на сайта, сигурно знаеш историята ми. Миналата година прекарах в най-дълбоката депресия, в която съм изпадал. Но в момента, в който бях сигурен, че няма как да изляза, именно визуализациите ме изкараха от нея. Докторите и психотерапевтите ми казваха да предвидя едни 6 месеца, преди да започна да спя, да се храня нормално и да общувам с хора като хората:) И около година, преди да съм работоспособен.

10х, but no 10x. На втората седмица от визуализациите вече можех да спя и се хранех добре. На втория месец вече работех нормално. Днес съм много по-щастлив, отколкото някога съм бил преди депресията.

Ако въображението ни може да направи това с болен човек, представи си какво може да направи със здрав…

……………………

Оставям те с мисълта от началтото на статията: Очите ни не са само рецептори за онова, което се случва навън. Те са и прожектори на онова, което се случва в главата ни.

Реалността не е толкова това, което виждаш, а това КАК го виждаш. Затова привидно сходни хора се възползват по различен начин от предизвикателствата и възможностите, които животът им предоставя – всеки от нас живее в свой собствен свят и има своя реалност.

А най-хубавото е, че вече знаеш как да промениш своята реалност, a.k.a. това как виждаш нещата: You visualize the crap out of your brain. Веднъж щом успехът, щастието, парите, здравето и т.н. са реалност в главата ти, няма да мине и седмица, преди да започнат да се материализират и наяве.

При мен работи, всеки път. Опитай и ти.

Published by

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *