Днес един от най-добрите родни блогъри публикува статия по темата за продуктивността. Хвърли й око, няма да съжаляваш. Мен лично тя ме вдъхнови да поговоря повече за нещо, за което и той споменава

: ХОРАТА НЕ ИЗПОЛЗВАМЕ МОЗЪКА СИ ПО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ.

 

КАКЪВ Е ПРОБЛЕМЪТ

Мислете за тялото си като за компютър, а за мозъка – като за процесор. Процесорът има функцията да прави бързи изчисления, да анализира светкавично информация и да праща команди към тялото ви. И както при компютрите, колкото повече информация стоварим на мозъка да анализира, толкова повече време отнема всяко отделно изчисление.

Представете си, че сте отворили Google Chrome или Mozilla и сте заредили два таб-а с интересни статии. Компютърът е бърз като стрела, защото няма много за пресмятане. След малко обаче се сещате да проверите Facebook, после пускате и YouTube, за да послушате музика. Табовете стават 4. После 5, 6, 7, 8. Процесорът си остава същият, само че вече има четири пъти повече информация за обработване. Всеки един отворен таб е още един процес за поддържане в режим на готовност информацията да бъде извикана на екрана. Не е чудно, че започва да се задъхва, нали? Пуснете сега Skype и Excel и e компютърът вероятно ще забие.

Сега, на мозъкът ни не му се налага буквално да зарежда Skype и MS Office, но все пак е процесор. Той поддържа хиляди процеси в режим на готовност (в отворени табове), защото във всеки момент информацията може да ни потрябва. Неща от рода на “Тази книга трябва да я прочета”, през “Къде ми се ходи това лято” до “Време е май да звънна на леля си”. Само че има 50 книги, които искаме да прочетем и 150 души, на които е време да звъннем. Настрана от работата, хобитата, семейните задължения, пазаруването, плановете за бъдещето и т.н.

Какво се оказва? Ползваме мозъка си, за да съхраняваме всичката информация, на която попадаме ежедневно. Отворили сме 280 таба в един и същ браузър. Дори процесорът да може да ги зареди (осъзнавате ли сега колко мощен инструмент е мозъкът ни?) – ни се налага да прехвърляме 100+ задачи всеки път, когато искаме да се сетим за някоя от тях. Ровенето между огромния обем информация е енергия, изхвърлена на боклука. Енергия, която можехме да използваме, за самите изчисления – къде да почиваме, какво да облечем, с кого да се видим. Или още по-добре, за действие – да се обадим на леля си, да довършим презентацията, да подадем молба за отпуска.

 

milanoff.com write it down

КАК ДА ПРОМЕНИМ НЕЩАТА

Да разчупиш този неползотворен модел не е толкова сложно. Просто трябва да спреш да използваш мозъка си за неща, за които не е предназначен. Най-вече за складиране на информация? Но как? Не искаш да да забравиш годишнината с гаджето, нито рождения ден на братовчед си. Нито паролата си за втория профил в инстаграм.

Няма проблем: просто свали всичко на външни носители. Имаш десетки такива около себе си:

  • Тефтер за текущите задачи за деня
  • Телефона за бележки, снимки и контакти
  • Voice recorder-a за всяка гениална идея, която ти хрумне в движение
  • Google Calendar за всичките ти срещи и ангажименти
  • Отделни таблици в Excel за текущи разходи и предстоящи харчове
  • Специален файл, в който да запишеш всичките си пароли. Или просто отиди на Chrome/Settings/Show Advanced Settings/Manage Passwords/конкретната парола/Show. Да, толкова е просто 🙂
  • Още един тефтер или дневник за гениалните идеи, които ти хрумват под душа, или докато простираш. Или пък си направи таен личен блог в WordPress.

Никой не помни телефонните номера вече, нали? Безсмислено е – имаш телефон. Защо тогава да складираш някъде в мозъка си списък с книгите, които искаш да прочетеш? Направи си списък на телефона. Вместо да помниш с кого трябваше да се видиш тази седмица – сложи си напомняния в Google Calendar.

Ако те е страх, че информацията ти ще изчезне, купи си едно DVD-та й направи backup. Ако пък не те гони параноя по сигурността на данните ти, качи я онлайн – така или иначе Facebook и Google вече знаят всичко за теб.

 

milanoff.com productive

КАКВО ЩЕ НИ ДОНЕСЕ ТОВА

Трудно е да се опише какво е чувството да нямаш нищо излишно в мозъка си. Само празен и кристално чист ум, който да взима бързи и необременени решения за всичко важно, с което се сблъскваш през деня. Аз лично се чувствам като три милиона на стотинки. Престави си само…

  • Всеки път, когато някой те засече с колата, успяваш да реагираш и да спреш навреме.
  • Всеки път, когато приятел има рожден ден, ти си подговен, защото Google помни вместо теб.
  • Всеки път, когато искаш да гледаш нов филм, знаеш какво да гледаш понеже имаш списък с 20 страхотни заглавия.
  • Всеки път, когато ти потрябва информацията от някоя важна лекция, знаеш къде да я намериш – не е нужно да я помниш наизуст.
  • Всеки път, когато се налага да бъдеш креативен, мозъкът ти ще е свободен и спокоен да произведе резултатите, които очакваш от него.

И накрая, ето три важни неща, за които ще научиш повече от Тиаго Форте в курса Getting Things Done (GTD) в YouTube, за който споменава и Велизар:

  1. Опитай се да работиш с възможно най-малко външни носители. Многото такива създават свой собствен хаос.
  2. Редовно изпразвай тези така наречени “контейнери” на информация. Махай нещата, които си отметнал или вече не ти трябват, за да имаш място за нови такива.
  3. Възползвай се от технологиите. Живеем в 21-ви век. Програми като Evernote, Things, Google Drive и дори Voice Recorder-а на телефона ти са създадени, за да те улесняват.

За начало, започни с това да запишеш всичко, което се върти в главата ти на лист хартия. Не пропускай и най-дребните детайли, свали всичко на външен носител. После ще имаш време да ги систематизираш и разпределиш по споменатите контейнери. Нали всички се оплакваме, че използваме само 10% от потенциала на мозъка си (или бяха 2%). Да видим какво ще се получи, ако спрем да го третираме за складиране на информация и освободим “дисково пространство” за по-важните процеси като креативност, изчисления, любов, рационалност.

Ще се радвам да споделиш какво мислиш:)

J.

Published by

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *