Приятелите ми ме определят като по-бавен, супер спокоен, изобщо – дзен. Не виждат явно циклоните, които бушуват в главата ми.

Някъде бях чел, че за хората около нас са видими само 10% от емоциите ни, вкл. притеснението, гнева, любовта. Затова не се тревожи, че ще изглеждаш притеснен на презентацията в понеделник – хората ще видят една десета от това, което чувстваш отвътре.

Аз лично не се определям като толкова дзен. Или ако съм дзен, по-скоро е “practical zen”, да въведа и аз един нов термин в обращение.

И аз като теб се ядосвам, притеснявам и разочаровам по-често, отколкото ми се иска. А гневът, страха и разочарованието не са добри съветници. Те те правят разсеян, непродуктивен и сприхав.

Затова често ползвам един прост трик, който има много общо с един от предните постове.

Чувал ли си някъде, че да дишаш дълбоко и бавно много успокоявало организма. Е – на мен не ми помага 🙂 Или поне не ми стига само бавното дишане.

Вместо това, аз правя друго: ЗАПОЧВАМ ДА ПРАВЯ ВСИЧКО МНОГО ПО-БАВНО. Не само дишането.

Все едно е наистина важно, както някаква церемония. Ставам и се разхождам до кухнята в офиса колкото мога по-бавно. Отварям вратата бавно. Отивам до шкафа и си взимам чаша, пак бавно. Наливам си вода от диспенсъра и пия от чашата още по-бавно, все едно правя някакъв ритуал. Сядам на стола и се подпирам на масата или се облягам назад. Познай? Бавно.

Успокоява ме за по-малко от минута, връща ми енергията и трезвата мисъл. Действа безотказно, всеки път.

Знаеш ли защо действа? Защото ако правиш нещата много бавно, не може да не им обръщаш внимание. Започваш да забелязваш плочките по пода, светлината над главата си. Откриваш, че са сменили дръжката на вратата в кухнята (вчера не беше синя). Виждаш, че диспенсърът е наполовина празен, както и останалите туби на пода. В понеделник пак ще мъкнете по 19 лв вода всеки… Замисляш се дали чашите в шкафа всъщност са чисти. После сядаш и се наслаждаваш се на всяка глътка вода.

Накратко, забравяш за всичко останало. Живееш В момента. Вече си изцяло “present”, както казват братята американци. А когато си изцяло потопен в момента, миналото (което те ядосва) и бъдещето (което те тревожи) не съществуват. Те са там, но сякаш от тях те дели цяла вселена. You couldn’t care less.

Да се потопиш в момента е най-бързия начин да възвърнеш спокойствието си. А вече знаеш как става. Около нас се случват десетки невероятни неща всеки миг, но ако не забавим темпото, пропускаме всяко от тях.

Ядосан си, че нямаш обхват? Забави темпото. Give it a second. It’s going to space!

И за да не звуча твърде дзен (не че е лошо), ще обобщя отново от практична гледна точка:
ЯДОСВАШ СЕ / СТРАХУВАШ СЕ / СЪМНЯВАШ СЕ В СЕБЕ СИ
=> ЗАПОЧВАШ ДА ПРАВИШ НЕЩАТА ПО-БАВНО
=> ПОТАПЯШ СЕ В МОМЕНТА
=> ЗАБРАВЯШ ЗА ПРОБЛЕМИТЕ
=> УСПОКОЯВАШ СЕ
=> ВРЪЩАШ СИ КОНТРОЛА НАД МИСЛИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА

Мисля, че си струва да опиташ следващия път, когато те обладае някоя негативна емоция.

Published by

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *