Загубих баща си, когато бях на 18. И все още съжалявам за нещата, които не съм му казал и не съм направил за него. Този пост няма за цел да ви натъжи, даже напротив – искам да ви накарам да се зарадвате на прекрасните хора около вас.

Приемаме родителите си за даденост, но те няма винаги да са до нас. Ако и ние, и те са здрави и дълголетни,ще ги имаме до себе си, за да ни помогнат да отгледаме своите собствени деца.

Но е възможно утре да ги няма. Както може да го няма и всеки от нас. Те са ни отгледали с пот на челото, в лишения и трудности и никога не са поставили своето добро пред нашето. Дори на пръв поглед да ни се е струвало така. И ние самите не сме цветя за мирисане, нали?

Родителите ни заслужават нещо повече от подарък за Коледа и “Айде, че бързам” по телефона, когато се обадят да ни чуят.

Те са живели във времена, в които не са имали свободата и удобствата, които ние имаме (телефони, памперси, информация, пари, бизнес възможности). Били са репресирани да не надигат глава много-много, нито дори да бъдат открито вярващи, ако са имали такава нужда. Страхували са се какво мислят съседите им за тях, защото във всеки момент е можело някой да ги докладва, че работят във вреда на комунистическата утопия.

Не можем да ги разберем напълно, защото (дай Боже) никога няма да ни се наложи да живеем в такива времена.

Затова използвам блога си, за да кажа на своята майка 3-4 неща:

  1. Благодаря ти. Без теб нямаше да съм жив. Буквално 🙂 Най-малкото как да съм жив, ако не беше ме родила…
  2. Знам колко ти е било трудно. И оценявам ВСИЧКО, което си направила и правиш за мен.
  3. Ти си свършила работата си. Със сестра ми сме големи и се справяме чудесно. Време е да помислиш за себе си.
  4. Искаме да си щастлива. Да си самоуверена, вдъхновена, смела. Да се забавляваш. Да пътуваш. Да си финансово независима. И ще ти помогнем във всичко това. Наш ред е да ти се отплатим.

 

Вече сме големи.

Родителите ни няма нужда да се грижат за нас. Има нужда да се грижат за себе си. НИЕ имаме нужда да се грижат за себе си. Искаме да са щастливи.

Много от тях не са живели, за да живеем добре ние днес.

Не искаме да се гордеете с нас. Искаме да се гордеете със себе си. И има за какво да се гордеете. Знаем колко е трудно да отгледаш големи, възпитани, умни деца.

 

КАКВО МИСЛИШ ТИ?

Не смяташ ли, че им дължим да знаят написаното по-горе? Ако е така – просто им прати статията. Те ще разберат какво имаш предвид. Ако този пост помогне на родителите ти да се чувстват по-спокойни и по-щастливи и по някакъв начин те сближи с тях, друга награда не ми трябва.

Published by

6 thoughts on “КЪМ НАШИТЕ РОДИТЕЛИ

  1. Разплака ме, а съм на работа, не те е срам. Благодаря ти за всичко, което си написал. Обичам те!

  2. Браво, Митко! Просълзих се…Ще изпратя това и до моите родители!

  3. Благодаря ти, Митето ми, за тези думи. Ясно е, че ме разплака. Майка ти е свършила невероятно работата си. Бих била щастлива, ако моите деца са толкова смирени и благодарни 🙂 Обичам те

  4. Благодаря ти, скъпо мое момче! Трогна ме много, до сълзи! Благодаря ти, че с такова упорство се опитваш да ме накараш да повярвам, че съм страхотна майка и вече почти си ме убедил:) Благодаря ти от сърце за тази любов и грижа, за всеки път, когато ми се обаждаш без повод, само за да ме чуеш.За това, че не спираш да ме ръчкаш да следвам мечтите си, че ме мотивираш и си се заел сериозно със задачата да ме видиш щастлива:). Е добре, обещавам да съм щастлива, защото знам колко много ме обичате. И съм щастлива, защото имам прекрасни деца, с които толкова много се гордея. И понеже моето щастие зависи от вашето – живейте, радвайте се на живота и бъдете щастливи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *