В живота има принципи, които проумяваме рано или късно. Обикновено късно…

В тази и тази статия миналата седмица стана дума за два принципа, на които ме научи най-тежката година в живота ми.

Днес ще ти разказа за още нещо, който ми се ще да бях вдянал по-рано. И по-важното – как започнах да го прилагам. Защото винаги съм го знаел. Знаеш го и ти. Но дали го прилагаш в живота си – това е единството важно нещо.

 

ДРУГИТЕ ДА СИ МИСЛЯТ КАКВОТО ИСКАТ

Има една американка, страхотен презентатор и психолог. Казва се Брене Браун и може би си гледал презентацията й за силата на чувствителността в TED.

Брене ме научи на един много полезен трик. В портфейла си тя носи листче с размери 2 х 2 cm и на него е написала имената на всички 5-6 души, наистина важни за нея. Мъжа й, децата, родителите и най-близката й приятелка. Това са хората, които обича и на които държи без капка съмнение. На листчето няма място за много хора и това й помага да не забравя, че не са много онези, чието одобрение е важно за нея. Брене не прави нищо, което те не биха одобрили и не се интересува, ако някой извън листчето има против.

Супер просто, но гениално. Ако те няма на лисчето, довиждане. Както се казва: “Тези, които имат значение, нямат против. Тези, които имат против, нямат значение.

Брене има още една много полезна теория, която допълва първата: Никой, който те наблюдава отстрани, няма право да критикува и да се обажда. Ти си на арената и се бориш за мечтите си. Всеки, който не е на арената и не познава борбата ти от близо, може да си говори каквото иска, но не заслужава дори вниманието ти, камо ли честта да те засегне.

 

stock-vector-la

ТВОЕТО ЛИСТЧЕ

Важните хора в живота ти буквално се броят на пръстите на двете ръце. Може би си чувал/а, че хората сме програмирани да не функционираме добре в групи над 150 души. От тези 150 едва ли има и 20 (вкл. семейството ти) , с които сте си близки и от тях едва 5-6 ще предпочетат да са до теб, вместо по собствените си дела, когато наистина се нуждавеш. Тъжно, но факт.

За радост, винаги има едни 5-6 души, които обичаш безкористно и на които също толкова им пука за теб. Те никога няма да те предадат. Но това е всичко, 5-6 души. Понякога дори са под 5. Защо не опиташ и ти да запишеш имената им на малка бележка? Когато някой те обиди, засегне, ядоса – извади листчето и виж дали е сред важните за теб хора.

Не се засягай от това, че не си на “листчето” на конкретен човек. Ти също нямаш време и енергия за всички 150+ души, нали? Дори да си страхотен човек, не са много тези, за които си готов да зарежеш всичко в средата на нощта и да караш 150 км, за да ги видиш. Може би са 5-6. There goes…

Какво се оказва? На теб ти пука дълбоко за максимум 5-6 души на Земята и не повече от 5-6 изпитват същото към теб. Не винаги същите 5-6:)

Тогава защо когато се обличаме сутрин за работа, най-важното е как ще изглеждаме пред другите? Защо когато презентираме, се червим и притесняваме какво ще си помислят другите? Защо когато ни се дотанцува, не ставаме от срам пред  другите? Защо работим нещо тъпо и скучно, само и само да не ни отхвърлят другите?

Какво значение имат другите?

 

Street Performer: Grafton Street, Dublin

МОЯТА АФЕРА С “ДРУГИТЕ”

Миналата година прекарах без работа, почти без приятели, затворен вкъщи, потънал в самообвинения и угризения. И преди съм имал периоди на депресия, но това беше най-тежката година в живота ми. Депресията, която смятах за каприз на разни лигльовци, търсещи внимание, беше решила да ми покаже как стоят нещата.

  • Не работех – концентрация над 2 минути беше невъзможна, а всяка нова задача ме плашеше зверски. Парите едва ни стигаха за храна.
  • Не можех да спя – 5 месеца не съм спал и минута без приспивателни. Btw, с приспивателните не се наспиваш, само изключваш за 4-5 часа.
  • Не можех да се храня – 2 месеца прекарах на банани и обикновени бисквити 🙂 Бях отслабнал с 12 кг, което за слаб човек е особено опасно.
  • Не излизах – изпитвах панически страх всеки път, когато някой ми звъннеше. Не исках никой да ме вижда така.
  • Нямах никакви сили – и нормално, ако не си спал от месеци. Едва се движех, не можех дори да чета, камо ли да спортувам.
  • Решителността ми беше на нула – не можеш да реша какво да ям, какво да облека, какво да взема с мен в раницата, нищо. Отнемаше ми по 1 седмица да отговоря на имейл.
  • Бях тъп като дънер – IQ-то ми беше спаднало до стайна температура. Никога не се бях чувсвал толкова глупав. Нямах какво да си кажа и с най-близките си хора.
  • Не виждах никакъв смисъл в живота. Мразех дори любимите си неща – музиката, книгите, футбола, дома си, хубавото време. Всеки ден, 5 месеца поред, ми се искаше да ме няма.

Не ти разказвам всичко това случайно. Всъщност не е приятно да говориш за това. Просто този период ми показа нещо важно:

Знаеш ли къде бяха другите, когато бях в това състояние? Нямаше ги.

  • Приятели, които ми дължаха пари, когато нямах 2 лв за храна в портфейла си? На почивка извън България или да си търсят нов апартамент.
  • Хора, с които съм споделял най-добрите и лоши моменти в живота ни? Твърде заети с личните си проблеми.
  • Момчета, които са разчитали на мен за всичко и винаги? Прекалено натоварени на работа.

Още съм тук само благодарение на няколко специални хора. Точно 5 бр. хора. Ще ми се да кажа, че са повече, но не бяха. Те си знаят кои са*

Далече съм обаче от мисълта да виня или да се сърдя на някого… Хората нямаме физическата и психическа възможност да ни е грижа дълбоко за повече от няколко души едновременно. Това изисква много усилия, внимание и време и причинява голям стрес. Мен и теб също не ни е грижа до дъното на душата ни за повече от 5-6-7 души. Лицемерно е да го очакваме от другите…

В заключение, нека обобщим 2 неща:

1) Ако другите реално не ги е грижа за теб, какво значение има какво си мислят? Излез навън, забавлявай се и бъди смел/а. Другите нямат значение. Не чакай да ти се случи нещо подобно, за да спреш да се интересуваш от хорското мнение. Именно стресът от чуждите очаквания ме вкараха в моя малък ад. Ти можеш да го избегнеш.

2) Много хора около теб минават през подобни моменти. До тях ли си? Или имаш нещо по-важно за правене? Не допускай да изгубиш важен човек, защото си бил твърде зает на работа.

………………….

Страшно ми помогнаха също хора, които бяха минавали през подобни периоди. Оказаха се много повече, отколкото очаквах. Това е и причината днес да споделям за проблемите си с вас – това е тема, по която има стигма да се говори и много от нас са принудени да преминават през такива моменти сами.

Published by

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *