Цял живот търся ключа как да бъда щастлив. И наистина се старая да живея за момента.

30 години неуспех, 3 месеца що-годе се справям.

А отговорът е бил пред носа ми в последната година-две.

Една песен, един текст, една философия. В 6 думи:

НЯМА ДА ЧАКАМ ДА БЪДА ЩАСТЛИВ.

Няма да чакам да гръмне шампанското, за да се наслаждавам на живота си.

Какво чакаме, за да бъдем щастливи? Да ни повишат? Да станем богати? Да намерим човекa на живота си? Или нещо още по-незначително? Да вземем книжка. Да завършим университета. Тогава ли ще бъдем щастливи? Или пък ще ни липсва нещо друго?

Ами ако щастието е много по-близо, отколкото си мислим? Ако можем да го имаме днес? И тук!?

Ще оставя музиката на Тори да говори вместо мен:

 

 

 

P.S. Моля пишете (може и лично и анонимно), ако имате нужда да я преведа на български език.

Published by

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *