Миналата седмица прочетох нещо от един от любимите си автори, което все още не излиза от ума ми. Умишлено оставих идеята да отлежи, за да съм сигурен в потенциала й. Сега съм склонен да вярвам, че това е концепция, която има силата да промени начина, по който гледаш на себе си. Затова реших да го споделя с теб.

Основният проблем в моя живот не е, че ми липсват идеи и таланти. Смея да твърдя, че българите масово сме креативни и талантливи хора. Все пак, средата го изисква от нас, ако искаме да живеем достойно в страна от бившия Източен Блок (защото БГ не е някакво генерално изключение, кактово е всеобщото мнение).

Много от нас имат разностранни таланти и интереси – не е да кажеш, че съм единствен по рода си. Но при мен многото интереси бяха примесени със завидното непостоянство да не довършвам нищо, с което се нарамя. Захващах се с някой нов проект с всички сили и огромна мотивация, отделях 2-3 месеца, но в момента, в който изгубя инерция, нещата неминуемо отиваха на кино.

Малко контекст от 30-годшиният ми опит:

  • Учил съм 8 чужди езика: Английски, Немски, Италиански, Испански, Френски, Сръбски, Японски и Китайски. От тях говоря добре само Английски, а на 2-3 други се оправям.
  • Свирил съм на 5 инструмента: Акустична китара, електрическа, кахон, пиано и тарамбука.
  • За последните 6 години смених 5 компании: Danone, Kraft Foods, Ficosota, Matrax и настоящата ми.
  • Имам 120 хобита, сред които: Капоейра, работа с кожа, дизайн, Photoshop, мода, свирене, пеене и композиране, презентиране, social media, фотография, видео.
  • Днес движа: 2 сериозни блога, собствена марка за мъжки аксесоари, 1 благотворителна кампания, 2 силни инстаграм профила, правя презентации 1 път месечно, пиша статии за няколко външни сайта, занимавам се с видеообработка по корпоративни проекти, участвам на handmade фестове, работя по първата си книга и консултирам 5 различни проекта маркетингово, включително един моден стартъп в Шанхай.

milanoff.com map

Винаги съм съжалявал, че съм толкова разпилян. Представи си, ако влагах всичката тази енергия в един, максимум 2 проекта!!

Най-много ми тежеше това, че постоянно зарязвах нещо, което ми харесва и ми се отдава и на което съм посветил месеци от живота. Просто в един момент всичко или ми омръзваше, или започвах да се чудя дали ще ми е полезно изобщо. Не можеш да доведа нищо докрай.

Знам, че често и ти се чувстваш така. Много от хората околко нас изпитват това разочарование ежедневно. Ще ти кажа обаче три неща, които ще те успокоят:

 

1. ДОРИ ДА НЕ ДОВЪРШИШ НЕЩО, ИМАЛО Е СМИСЪЛ ДА ГО УЧИШ

Единственият начин да свържеш точките в ясна картина е като погледнеш назад. Един ден всяко парче от пъзела ще пасне на мястото си – всяко разочарование, всяко уволнение, всяко разбито приятелство, всяка любовна раздяла, всеки зарязан проект. Взел/а съм каквото е трябвало от него и продължаваш нататък – трябва да се научиш да се доверяваш на живота.

J.Griffin например е блог за мъжки стил на български език, но има потенциал да се преведе на много други езици за страните, където няма добри местни мъжки блогове. Ако не бях учил толкова езици, нямаше изобщо да ми хрумне идеята да го превеждам, което може да е големият пробив за сайта.

Друг пример: Години наред се занимавам с изкуство, дизайн, рисуване, музика, без да знам за какво ще ми послужат. Ако не бяха тези хобита обаче, нямаше да имам 7300 фена в Инстаграм, 2 красиви сайта (въпреки безплатните темплейти) и собствена марка за аксесоари с готини дизайни. Всичко, което съм правил и учил започва да си пасва на мястото, както ти споменах. Просто се наложи 10 години да се лутам и да се самообвинявам, докато не се отказах да контролирам нещата и не оставих на живота да ме води в правилната посока. Ти можеш да се откажеш от този привиден контрол още днес и да оставиш интуицията ти да те води накъдето трябва да вървиш.

 

2. ТОВА, ЧЕ ИМАШ РАЗНОСТРАННИ ИНТЕРЕСИ НЕ Е ПРОКЛЯТИЕ

В това мога да те уверя, макар нещо подобно да намекват в интересната книга The Davinci Curse. Важно е да избереш своя път, това е вярно. От един момент нататък повечето от нещата, които ти се отдават и са ти приятни, ще останат просто хобита. Но не се обвинявай, че не знаеш с какво ти се занимава – явно още събираш “софтуера”, за да можеш да заредиш цялата програма, която вселената ти е подготвила.

Аз самият прекарах 10 години в търсене на причината да съм тук на Земята. Не се шегувам… 10 години самообвинения и търсене на нещо, което аха-аха да хвана, но винаги ми убягваше. Безброй пъти съм се разочаровал от себе си. Един ден просто усетих (не разбрах, а усетих), че призванието ми ще ме намери в момента, в който спра да се натискам сам да го открия. И в това има безупречна логика: Когато се отпуснеш и започнеш да слушаш тялото и интуицията си, те ще ти покажат най-бързо кое ти доставя удоволствие, къде се чувстваш в свои води, с какви хора ти е най-полезно да общуваш, как се учиш най-бързо и т.н.

Както казваха в един страхотен филм: “Relax. You want it too much. You’ll f*ck things up”.

milanoff.com mountain high

 

3. ЧОВЕК НЯМА САМО ЕДИН ПЪТ В ЖИВОТА

Това, което прави хората успешни не е, че са се захванали с единственото, в което са били добри. Успехът идва от (1) постоянството, (2) вярата и (3) страстта, която влагаме в една задача месеци, дори години наред, докато един ден нещата просто не започнат да се случват. Всички големи хора имат тези 3 качества. Майкъл Джексън можеше да е най-добрият режисьор в историята, ако беше вложил същият този пламък в снимането. Михаел Шумахер щеше да е брилиянтен музикант, ако прекарваше по 14 часа на ден пред пианото, вместо на пистата.

Единственото, което трябва да направиш е да вървиш напред. Стоенето на едно място с години наред е хиляди пъти по-вредно от това да правиш нови и нови грешки всеки ден.

Ако имаш поне малко общо с мен (а вероятно никак не е малко), ти имаш десетки таланти. Всеки от тези таланти води по свой път към една достойна цел. Целта обаче е самият път, а не нещо, което ще намериш накрая на него.

Както казва Дерек Сивърс, всеки от тези пътища е едно възможно бъдеще. Поеми по един от тях и не се безпокой – винаги можеш да смениш решението си. Тези пътища се движат паралелно и между тях има десетки мостове. Просто не стой на едно място, чакайки смисълът на живота да те удари централно по челото.

СПОКОЙНО, справяш се чудесно! Което и възможно бъдеще да избереш, няма да сбъркаш! Послушай интуицията си – тя е твоят компас. Всички мислим, че Бог ни гледа отгоре, но той ни гледа отвътре. Интуицията е нашата връзка с него и тя е non-stop, 24/7.

Буда казва:

”Вътре в себе си имаме всички отговори, които търсим. Трябва само да се заслушаме в собствената си мъдрост.” 

С тази мисъл те оставям. Дано статията те накара да се доверяваш повече на собствената си мъдрост.

Published by

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *