Българите сме големи егоисти. Забележете, казвам СМЕ.

Не че егоизмът е нещо 100% лошо – все пак цялата западна култура, към която ще се учудите спадаме и ние, се крепи на индивидуализма.

Въпросът е защо повечето сме такива егоисти. Защо не сме от другият тип егоисти?

Ще обясня. За мен има 2 типа егоисти:

1. ЕГОИСТИ първа категория:

Тези, които искат ТЕ да са по-добри, по-успешни, по-смели, по-спокойни, по-щастливи. Задължително ПО- от другите.

Това е деструктивният тип егоизъм. Някои от тези хора наистина стават успешни. Но още не съм виждал такъв егоист, който да е щастлив и спокоен. В ума си, тези хора продължават да тръпнат откъде ще дойде предателството. И нормално – ако цял живот си се борел срещу другите, не можеш да приемеш, че те ти желаят доброто. Колкото повече мислиш за себе си, толкова по-сам се чувстваш.

Един безкрайно умен човек и страхотен автор (Wallace D. Wattles) е казал: “Най-доброто, което можеш да направиш за света е да направиш най-доброто от себе си”.

Не ЗА себе си, а ОТ себе си. Т.е. да намериш най-добрата си възможна версия, за което ще са ти нужни и другите хора. Демек, не можеш да мислиш само за себе си. Искаш или не, не си сам. Ако не вярваш, опитай се да седнеш на Витошка в петък, без резервация.

pexels-photo-68426-large

2. ЕГОИСТИ втора категория:

Тези, които искат всички да СМЕ по-добри, по-успешни, по-смели, по-спокойни, по-щастливи.

Ако аз съм по-богат, а около мен е пълно с бедни и нещастни хора, какво би се променило? “Другите” ще продължат да ме псуват по светофарите, да ми се мръщят на касата в магазина, да ме пререждат на опашката пред концерта, да ме бият с бухалки, ако ги засека с колата.

Ако обаче всички сме по-успешни и по-богати? Тогава около мен ще е пълно с щастливи и спокойни хора. Спокойните и щастливи хора не вадят бухалки за здрасти. Не те гледат накриво, защото нямаш точно пари. Не те мразят, защото си щастлив или успешен.

Този тип егоизъм е конструктивният. Знаеш, че имаш нужда от другите, за да напредваш в живота. Затова им отделяш от времето, вниманието и подкрепата си, за да бъдат те на твоя страна, когато се нуждаеш от съвет, подкрепа, внимание. Ако щеш, прави го за себе си. Но го прави така, че да не дърпаш назад всички останали. Много е жалко – за теб и за близките ти. Хората, които не са ти близки просто ще те отбягват.

Всички сме егоисти. ТИ също. Просто някои имаме повече от първия вид егоизъм, други от втория.

Познай кой вид са по-успешни… Сещаш ли се кои са по-богати?

ОТ КОИ ЕГОИСТИ СИ ТИ?

Няма нужда да казваш на никого, просто се замисли по-дълбоко. Завиждаш ли понякога на останалите, че са по-успешни? Иска ли ти се просто да ги забиеш в земята? Мечтал ли си си хората около теб един ден да са ти подчинени и да навеждат глава, когато влезеш? Да те гледат как отпрашваш в 15:00 към морето с Поршето си, докато те работят до 18:00 и се прибират да готвят и да гледат Биг Брадър?

Ако е така – имаш доста от първия тип егоизъм. Но в това няма нещо срамно. Срамно е само да не искаш да го осъзнаеш или да го осъзнаваш и да не искаш да го промениш. Аз идвам от първия лагер – завиждал съм на по-успешните от мен, конкурирал съм се с приятелите и колегите си за внимание, мислел съм че няма друг изход освен да съм по-добър от всички, искал съм някои от тях един ден да ми завиждат.

Днес се опитвам да мисля за всички нас като един отбор. Старая се да вадя доброто от хората. Пак го правя от егоизъм – като съм мил с околните, аз се чувствам по-добре. Като им помагам, ми става приятно. Когато ми благодарят, ми става хубаво. Както казваше Джоу, няма неегоистично дело.

========

* Всеки от нас има по нещо и от двата типа егоизъм, също както никой не е 100% интроверт или екстроверт. Не е нужно да залитаме в крайности 🙂

 

Published by

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *