Защо котка? За да кликнете на статията. Котките действат така. Сега да минем на въпроса.

Усещали ли сте се, че не живеете сами живота си, а той ви живее? Че нещата около вас просто се случват и единственото, което правите е да реагирате на тях? Сякаш живеем на автопилот, който не можем да изключим… Това състояние е съвсем реално и уви, доста разпространено. Всеки от нас има заложен този лош автопилот у себе си. Мозъкът ни има два режима – автопилот и аварийна спирачка. В повечето време сме на автопилот, все едно нищо не зависи от нас. А в момента, в който надигнем глава и се замислим защо се получава така, мозъкът дърпа аварийната спирачка и казва “Хей, какво става?! Защо искаш да промениш нещо? Добре си бяхме на автопилота!”

Причината е съвсем логична – мозъкът консумира над 20% от енергията ни, въпреки че представлява едва 2% от теглото ни. За целта, една от най-важните му функции е да пести енергия. Той търси пътя на най-малкото съпротивление и всяка промяна го вади от него.

Лошият автопилот ни е познат до болка. Постоянно сме недоспали, раздразнителни. Работим твърде много, не си почиваме ползотворно (да не кажа въобще). Нещастни сме я в личния си живот, я в професионалния. Все нещо не ни достига. Mного от нас се чувстват така с години.

Дотук с лошите новини, защото има и две много добри:

1. ЛОШИЯТ АВТОПИЛОТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗКЛЮЧЕН

За целта са важни три неща:

а) Да осъзнаем, че живеем на автопилот и че се носим по течението. Ако дълго време се чувстваме претоварени и неудовлетворени от живота си, не ни трябва по-ясен знак.

б) Да разберем какво ни кара да стоим в този режим. Ще ви спестя време: МНОГО МИСЛИМ. Опитваме се да контролираме живота, а вътрешно знаем колко малко зависи от нас. Светът около нас е като въртележка, която се върти с бясна скорост и ние се опитваме да я спрем, вместо да се качим на нея и да се огледаме. Прекарваме часове всеки ден да мислим какво да правим с живота си, от какво не сме доволни, какво ни липсва, какво е трябвало да свършим, за какво съжаляваме. Всичко, освен да действаме.

в) Да си дадем сметка, че от нас зависи да поемем управлението. Но забележете – нямам предвид да контролираме живота. По-скоро да даваме посока на събитията в собствения си живот и да оставяме на “вселената” да свърши своята част от работата. Поемането на управлението става по същия начин – с действие, вместо мислене.

Мисленето е полезно до момента, в който решиш коя е следващата добра малка крачка в посоката, в която се движиш. След това спираш да мислиш и правиш тази крачка. Ако нищо не излезе (или недай-си-Боже направиш грешка) връщаш една крачка назад и пробваш друго. Нашето общество стигматизира грешките, сякаш са най-лошото нещо, което можем да направим (Кен Робинсън – има и субтитри на БГ). А без грешки няма прогрес.

Да се чудиш 2 седмици дали да подадеш CV за страхотната позиция, на която си попаднал(а)? Ще ме харесат ли? Ама колко ще ми плащат? Не – офисът им е твърде далече… Дали шефът ми няма да разбере и да ме уволнят? Накратко, пълна загуба на време и по-лошото на психическа (а оттам и физическа) енергия. Вече знаеш какво да правиш! И двамата знаем, че ти се иска да им пишеш. Защо да си губиш времето, силите и енергията да го мислиш?

 

milanoff.com-autopilot-inside

2. ВЪВ ВСЕКИ ОТ НАС Е ЗАЛОЖЕН И ДОБЪР АВТОПИЛОТ

Добрият автопилот е състоянието, в което не мислиш много – просто действаш и ако нещо не сработи, сменяш стратегията или коригираш посоката и продължаваш. Имаш усещането, че всичко се получава и че няма как да не стигнеш там, където си се запътил, рано или късно.

Буда казва:

“Всеки от нас е Бог. Всеки от нас има всички отговори вътре в самия себе си. Трябва само да чуем собствената си мъдрост.”

В момента, в който започнем много да премисляме, просто търсим някаква илюзорна сигурност. Сигурност няма, нищо не ни е гарантирано. Гаранция е само, че доникъде няма да стигнем, ако никога не действаме. Американците го наричат Paralysis by Analysis – от много мислене се парализираш и ставаш съвсем нерешителен.

Когато не знаеш накъде да поемеш със сигурност, просто направи следващата крачица и остави останалото на вселената (много я обичам тази вселена). И търси обратна връзка – ако се получи, супер -> прави още от същото. Ако не стане -> промени леко курса. Ти си зад руля, от теб зависи посоката. Но не стой на пристанището цял живот от страх в коя посока ще те издуха вятъра.

А сега за добрия автопилот. Нарича се ДЕЙСТВИЕ. Не сляпо хвърляне с главата напред в дълбокото, а просто движение напред. Бавно и славно, крачка по крачка да се движим в правилната посока. Опитваме, коригираме, опитваме отново.

ДЕЙСТВИЕТО Е ПРОТИВООТРОВАТА НА ЛОШИЯ АВТОПИЛОТ. Ако свикнеш по често да правиш нещо по въпроса, отколкото да мислиш какво да правиш по въпроса, ще започнеш да усещаш как нещата се получават все по-лесно. Ще започнеш да осъзнаваш какво ти харесва и какво не, кое е правилно и кое не толкова.

Просто е. Не е лесно, но е просто. Можеш да изключиш лошия автопилот за по-малко от седмица. И да минеш за постоянно в режим “добър автопилот” за по-малко от месец.

Ако статията ти е харесала и ти е била полезна, сподели я – с един човек, но предай нататък. Любимите ни хора имат нужда от малко вдъхновение.

Yours,

J. Milanoff

Published by

2 thoughts on “ДОБРИЯТ И ЛОШИЯТ АВТОПИЛОТ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *