Всеки обича фантастиката, нали? Вълнуващо е да си представяш как ще изглежда света след 20, 50, 100 години. Да мечтаеш да сичаст от него, защото не искаш да изпуснеш някое от невероятните открития, които ще променят света.

Но замисляме ли се колко много от тази фантастика се ражда в момента, на един клик разстояние?

Някои от вас сигурно са чували за проекта Атлас на Boston Dynamics и Google, които в момента изграждат хуманоиден робот. Това, което може би не знаете е, че идеята на този проект е до 2050 г. да механизира напълно американската армия. До края на века вероятно на базата на Atlas и много други армии ще се механизират изцяло.

Което е страхотно, защото значи по-малко човешки жертви (от страна на механизираните). Но е и доста плашещо, защото хората създаваме нещо, което може да се учи от грешките си и да еволюира, като същевременно не изпитва болка, милост, угризения. Много скоро ще бъде по-умно от нас.

Ако не сте гледали “Аз, роботът”, сега е точното време. А после изгледайте този клип на робота Атлас и се абстрахирайте от моментните му несъвършенства. Той може да ходи, да вдига и премества товар, да се изправя сам. Скоро ще може и да стреля.

Both thrilling and frightening. Само казвам.

А в главата ми се зараждат 2 въпроса:

  • Не можем ли и ние българите да яхнем вълната на робитиката, преди всички да са се сетили?

Имаме брилиянтни инженери, програмисти и дизайнери – буквално на световно ниво. И не всички са емигрирали. С инициативи като SoftUni на Светлин Наков тези хора ще стават дори повече. Ако се включим в този тренд, най-малкото и ние ще имаме технологията да създадем роботизирана пехота, когато не дай Боже времената го налагат.

  • Има ли начин да се контролира процеса на развитие на робитиката и био-технологиите?

Не мога да опиша колко е важно да не изпускаме нещата от ръце. Ако ние не управляваме роботите, те ще управляват себе си. А както стана дума, те не изпитват болка, милост, угризения. Нито страх. Такъв автогол и Любо Пенев не си е вкарвал. Не, не е рано да се замислим за тези нещо. Скоро ще е късно. По-скоро, отколкото си мислим.

Само казвам.

Published by

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *