В продължение на първата част от Годишната ми равносметка КАКВО СЕ ОБЪРКА, ето и част 2

2. КАКВО СЕ ПОЛУЧИ

  • Открих вярата и благодарността. Вярата (за разлика от религията) е нещо, от което всеки има нужда. Вселената е приятелски-настроено към теб място и ти помага по всякакъв начин да бъдеш здрав, щастлив и успешен. Нужно е само да вярваш в нейната добронамеренст и сила и да следваш неписаните й правила. А те гласят следното: Ако правиш своя живот и този на околните по-стойнстен и изобилен, повече изобилие и стойност ще идват в твоя посока. Това е закон, както е гравитацията. Всяко нещо (от тревичката през човека до необятния космос) имат заложени в себе си нуждата да се развиват, да растат, да се множат. Ако не спираш този процес у себе си и околния свят, светът ще помага на теб да растеш и да се развиваш. Вярата и благодарността носят удовлетврение от живота, който живееш в момента – дори да е труден и мъчителен. От това положение на удовлетворение вече можеш да промениш всичко. Но не и преди да се отпуснеш и да си ОК с това, което имаш. Да прегърнеш това, че животът не е лесен, но е безумно красив и интересен.

 

  • Престанах да бързам. Започнах да обръщам внимание на малките, незначителни моменти. Като това да стоиш в задръстване, или да си сготвиш, или да си измиеш зъбите. Моментите, които приемаме като транзит към някой по-важен момент. Те не са по-маловажни. Те са всичко, което имаш в момента. Може да ги забележиш и да им се насладиш. Или да ги използваш за нещо полезно. Например вместо да се ядосваш на задръстването, да обърнеш внимание клко е хубаво, че си на топло в колата / автобуса, вместо на студа навън. И да си пуснеш музика или аудио книга, за да извлечеш максимума от момента. Накрая няма да ти се иска да се прибираш. Когато не бързаш, сякаш животът спира да се върти около теб с бясна скорост и можеш да оцениш къде си, на къде отиваш. Не се налага да се хващаш в движение за бясно въртящата се въртележка, без да знаеш накъде ще те отведе. Вместо това, можеш да избереш сам накъде да тръгнеш, защото виждаш ясно опциите.
  • Новата работа (по-добра отколкото очаквах). Напуснах мечтаната си работа, защото не се справях достатъчно добре и не ми носеше удовлетврението, което бях очаквал. Много умно, J… Страшно го измисли. Угризенията, че съм провалил кариерата си ме държаха буден повече нощи, отколкото ми се иска да призная. Започнах нова работа и се провалих зрелищно, но от вторият път нещата се получиха. Не съм. Се чувствал. По-добре. Когато губиш нещо ценно наистина не знаеш какво печелиш. Огледай се, за да го видиш.
  • Отказах се да контролирам нещата. Започнах отначало. Доверих се на живота – той знае по-добре. Дадох пауза на мечтите и амбициите си и се огледах какво иска светът от мен. Оставих се нещата да ми се случват и аз да реагирам адекватно спрямо тях, защото вече знаех, че нищо случайно няма да ми се случи. Този избор е много труден – свикнали сме да контролираме всичко около себе си и това е хубаво, доколкото ни прави по-организирани. Стига да не се опитваме да контролираме самия живот. За мен повратната точка беше когато си казах “Ооо, **** съм го, ще давам всичко от себе си, а да става каквото ще става. Нещата все ще се наредят”. И те се наредиха.
  • Събрах смелост да започна да пиша. Първо J.Griffin, сега и този блог. Не знам как, но писането слага ред в мислите на човек. С приятното допълнение, че ти помага да осъзнаеш какво искаш от живота. Силно окуражавам и теб да опиташ. Направи си блог и пиши в него, ако ще никога на никого да не го споделяш. Или хвани молива и пиши – остави на магията да се случва.

Ако годишната ми равносметка ти се струва интересна, виж и третата част:

3. КЪМ КАКВО СЕ СТРЕМЯ ПРЕЗ 2016

Published by

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *