Взимайки назаем идеята от един от любимите си блогъри Джеймс Клиър тази година ще напиша първата си “Годишна равносметка” за изминалата 2015. Това е концепция, която работи по-добре от преекспонираните новогодишни обещания, които си даваме.

Надявам се тя да ми помогне да открия с какво мога да се гордея за изминалата година и върху кое имам да работя още.

И така, 2015.

1. КАКВО СЕ ОБЪРКА

  • Нервният срив. Това болеше. Физически и особено психически. За мен и за близките ми. Наистина пробуждащо преживяване, но нетърпимо в големи моменти. Мога само да съм благодарен на хората, които бяха до мен и ми казваха “Спокойно, това е само период”
  • Егоизмът. Това болеше повече. Един ден разбрах, че съм бил вглъбен в себе си, пренебрегвайки приятелите си, близките си, момичето си. Беше дотолкова отрезвяващо, че няколко седмици не знаех къде се намирам. Всеки от нас е егоист – дори тези, които цял живот сме си мислили, че сме божи кравички. Това да го разбереш по този начин е за предпочитане пред това да не го разбереш изобщо. Когато се свестиш пък започва истинската работа – да се промениш и да отвориш сърцето си и за другите.
  • Негативизмът. Колко от нас се смятат за негативни хора? Дори най-негативните твърдят, че са реалисти. Аз мислех, че съм си доста позитивен, просто нямам късмет и животът е гаден и труден. И хората са несериозни и егоистични. И България не е добро място за живеене. Един ден сякаш се чух как звуча отстрани. Собствената ми неудовлетвореност и нещастие ми ме задушаваха, а не можех да променя нищо. А изходът е бил пред очите ми през цялото време. Нарича се благодарност. Благодарност и радост от малките неща, които ти носят комфорт, радост или удоволствие. Изисква време и усилия, но нищо, което си струва да го притежаваш не идва даром.
  • “Стартът” на моята марка. Пълно фиаско. Спрях преди да съм започнал. Уплаших се, исках да направя всичко перфектно. Съмнявах се във всичко и във всички, най-вече в себе си. Съответно, не направих нито един продукт.
  • Мнението на другите. На 30 години, в разцвета на силите си и продължавах да се вълнувам кой какво мисли за мен и как изглеждам в очите на околните. От някои грешки никога май не се поучаваме.
  • Радзялата с музиката. Музиката е фундаментална част от живота ми. Още повече за един интроверт – мисля, че за нас няма по-красив начин да изразим какво чувстваме от музиката. А аз не бях верен на себе си и упорито потисках стремежа си да свиря, да пея и да слушам музика. Мислях, че имам да правя по-важни неща.
  • Постоянството. Или по-скоро липсата му. Отказвах се отново и отново. Накрая се отказах да се опитвам повече. Сега вече знам, че всеки може да работи усилено, когато нещата се получават и вятърът е попътен. Само истински силните обаче устояват на скуката и психическото натоварване достатъчно дълго, за да станат наистина големи.
  • Перфекционизмът. Брене Браун го нарича 20-тонният щит. Онова, което уж ни защитава, но всъщност ни пречи да живеем нормално, защото ни кара да влачим огромната му тежест навсякъде с нас. Хората не искат да си перфектен. Искат да си себе си.

Ако този откъс от годишната ми равносметка ти е бил интересен, можеш да продължиш нататък:

2. КАКВО СЕ ПОЛУЧИ

3. КЪМ КАКВО СЕ СТРЕМЯ ПРЕЗ 2016

Published by

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *