Познато ли ти е чувството да бъдеш напълно погълнат от нещо привидно безсмислено, сякаш си пристрастен към него? Примерно от видеоигрите или от някой страхотен сайт. Или пък от новата социална медия. Всичкото ти свободно време и енергия отиват натам, но просто не можеш да спреш.

Такъв феномен са Angry Birds. И онези ферми във Фейса. Покани ме joш еднаш на фермата ти и ке ти запалам и фермата, и фейсбукот, и маке ти и трън, бяха избухнали братята македонци във виртуалното си безсилие.

Аз играех Цивилизация 2 (една допотопна игра от 1996 г.) Прекарал съм месеци от живота си да завоювам наужким света и дори не станах много добър… А винаги щом се надигна от компютъра се чувствах гузен, че не правя нещо по-стойностно с живота си. Да си пристрастен към нещо за мен беше вредно и грешно.

Докато не си направих блог. И марка. И още един блог. И не започнах да свиря. Сега съм пристрастен към няколко неща едновременно. Цялото ми свободно време отива за тях.

Но този път не е съвсем същото. Те ми носят удовлетворение и пари, а на хората около мен носят стойност и вдъхновение.

КАКЪВ ИЗВОД СИ ИЗВАДИХ?

ОК е да си по цял ден на Плейстейшъна: Ако тестваш бета-версията на собствената си нова игра.

ОК е да висиш по цял ден във Фейсбук: Ако управляваш фейсбук страницата си и рекламната си кампания.

ОК е да прекараш цял ден в YouTube: Ако се учиш на нов занаят или нови умения.

ОК е да се вманиачиш в някакво хоби: Ако носи стойност и дивиденти на теб и околните.

—————————–

Аз си играя по цял ден. И нон-стоп си губя времето.

Играя си на предприемач. Губя си времето в блогване, свирене, писане.

Защо да не подбираме хобитата и маниите си така, че всъщност да ни дърпат напред, вместо назад? И така че да не се чувстваме гузни, когато станем от компютъра?

J.

Published by

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *